1

Вдъхновяваща практика #1

РЕШЕНИЯ, УСТОЙЧИВОСТ КЪМ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ПРОГРЕС СЕ НОСЯТ НА ДЪРВЕНИ ЛОДКИ В БАНГЛАДЕШ

1. Относно Бангладеш, една от най-ниско разположените и гъсто населени държави в света,

е известен като „кота нула на изменението на климата”. Докато една пета от страната се наводнява всяка година по време на сезона на мусоните, екстремните метеорологически явления, дължащи се на изменението на климата, като ветрове и валежи, понякога карат стотици реки да прелеят и да покрият около две трети от страната. Сред десетките екологични, социални и икономически въздействия, причинени от наводненията, хиляди училища са принудени да затворят.

Мохамед Резван е архитект, роден и израстнал в окръг Натор. Благодарение на семейната лодка успял да завърши училище, за разлика от много от приятелите си. Докато следва в университета, му хрумва идеята, че ако децата не могат да отидат на училище, класната стая трябва да отиде при тях. През 1998 г. основава Shidhulai

“Вместо учениците да ходят на училище, училището идва при тях.”

~ Мохамед Резван, оновател на Shidhulai Swanirvar Sangstha ~

Окръг Натор в Бангладеш

Училищни лодки със соларни панели предлагат обучение на деца в Бангладеш

2

Swanirvar Sangstha, организация с нестопанска цел, която въвежда първата плаваща училищна система през 2002 год.

Организацията разполага с флота от лодки, които служат като училищни автобуси, всяка от които може да побере 30 ученика, които събират деца от различни речни спирки. След като лодките спрат, часът започва. Плаващите училища предлагат начално и средно образование на местните деца, които иначе биха могли да останат далеч от училище.

Назма Катун, учител в училището-лодка на Натор, където най-близкото държавно начално училище, намиращо се на около 2 км, не може да бъде достигнато от учениците в нейния регион поради сезонните наводнения, казва: „Плаващото училище донесе много ползи. Учениците могат лесно да отидат на училище и да останат близо до родителите си. Нивото на образованост тук расте”.Нейната дъщеря също посещава плаващото училище и сега учи в средния курс наблизо. Това променило и живота на Катун към по-добро. „След като се омъжих, си останах у

дома като домакиня”, казва тя. „Сега преподавам в това училище успоредно със

следването си”. Лодките, също така, служат за библиотеки, образователни центрове за възрасни

и слънчеви уъркшопове. Снабдени са със соларни панели, които захранват компютри, лампи и друго обордване. Но лодките носят много повече от услуги на тези откъснати зони – носят електричество.

“Shidhulai Swanirvar Sangstha” също така разполага с плаващи клиники, които предоставят лекари и парамедици. Също така учат възрастните селяни на правата на децата и жените, хранене, здраве и хигиена и как да отглеждат зененчуци в „плаващи градини”, учат ги как да отглеждат патици и риба, като по този начин им помагат да се адаптират към последниците от изменението на климата.

През 2003 г. Глобалният фонд за деца стана първият институционален инвеститор в единственото училище-лодка на Shidhulai. Днес организацията разполага с флот от повече от 50 плаващи училища, библиотеки, здравни клиники и центрове за обучение, обслужващи близо 100 000 души в района на Бангладеш, податлив на наводнения.

"Shidhulai Swanirvar Sangstha" е спечелила многобройни награди, включително и наградата за Достъп до обучение на стойност 1 млн. долара от фондация Бил и Мелинда Гейтс. Тяхната работа е снимана в документалния филм "Easy Like Water" (2010) на Глен Бейкър, част от инициативата "Истории на промяната" на Института "Сънданс".

Някой други податливи на наводения страни, включително Камбоджа, Нигерия, Филипините, Виетнам и Замбия също са въвели плаващи училища, следвайки модела на Резван.

3

2. Защо това е добра практика? Практиката показва как местните хора могат да предоставят решения на местно

равнище, доказвайки, че е възможно да станат по-устойчиви на екстремни климатични условия и все по-отрицателното въздействие на изменението на климата, да се справят със замърсяването и същевременно да се повиши грамотността, хранителните и здравни условия и хората да бъдат измъкнати от бедността.

3. Допълнителни линкове: • http://www.easylikewater.com/ • http://sowc2015.unicef.org/stories/its-a-boat-its-a-school-its-a-livelihood-booster/ • http://www.equatorinitiative.org/images/stories/winners/138/casestudy/case_13481

65558.pdf

4. Препратки Shidhulai Swanirvar Sangstha (n.d.). Получено от: http://www.shidhulai.org/ourwork.html Islam, S. (2015). Училища-лодки предоставят класни стаи на ударени от наводнения деца в Бангладеш, Thomson Reuters Foundation. Получено от: http://news.trust.org//item/20150309101250-4lmwe/ Глобалният фонд за деца (2014). Училища-лодки на Бангладеш се заемат с образованието и климатичните промени. Получено от: http://www.globalfundforchildren.org/bangladeshs-boat-schools-tackle-education-and-climate-change/

4

Вдъхновяваща практика #2

REPAPEL: ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА БАЗИРАНО НА СЪБИРАНЕ НА ХАРТИЯ И РЕЦИКЛИРАНЕ

1. Относно: REPAPEL е проект, разработен от CEADU

(Център за изследвания, анализи и документи на Уругвай), уругвайска гражданска асоциация с нестопанска цел, състояща се от мултидисциплинарна група от техници и професионалисти, специализирани по въпросите на околната среда. През 1999 г. стартира пилотният проект "Repapel: Образование за околната среда базирано на събиране на хартия и рециклиране", главно в района на Монтевидео.

През 2002 г. CIES (Информационен център за развитие на образованието), с помоща на финансиране от ЕС, подкрепи началото на Програмата се рециклиране, включваща 5 училища и 20 компании.

Проектът се основава на събирането на хартия, дневници, картонени кутии и подобни, събрани от ученици в техните училища, домове, къщи на съседи и местния

“В Repapel отпадъчната хартия е полезна, защото се трансформира в училищни пособия и материали за най-бедните деца. Освен това се учим как да се грижим за околната среда. -Учениците, вземащи участие в проекта на Repapel -

5

бизнес. Също така спонсориращите организации (публични и частни) даряват своята отпадъчна хартия. Събраната хартия е материалът, вложен в производството на полезни учебни пособия, благодарение на сътрудничеството на някои центрове за рециклиране, които рециклират хартия и връщат обратно училищни материали на участващите училища. Тази дейност се съчетава с уъркшопите за учители, които се обучават да преподават за процеса на рециклиране.

Repapel е реализиран в около 100 училища и по настоящем все още действа в 50 училища в и извън Монтевидео - също в градовете Тринидад, Мело, Колония, Салто и Пайсанду - със съдействието на повече от 60 организации и компании, които предлагат своята отпадъчна хартия.

През 2006 г. Repapel се утвърди като гражданско сдружение, признато от Министерството на образованието и културата. През 2011 г. получи признанието за културна и образователна институция от същото министерство.

2. Защо това е добра практика? Тази иновативна инициатива разработи нови и творчески решения за обръщане

внимание на екологичните проблеми, като използва инструмента за рециклиране на хартия и се фокусира върху икономическата и екологичната взаимозависимост и връзката му с околната среда и развитието. Това е иновативно предложение за образование, тъй като преди изпълнението на проекта, училищата предлагаха на учениците малко възможности за участие в екологични проекти. Освен това нямаше никакви съоръжения, нито навик за събиране и рециклиране на хартия. По-голямата част от компаниите дори не са взели предвид предимствата на процеса на рециклиране.

Децата се запознават с положителните ефекти, които рециклирането оказва върху околната среда и го прилагат на практика, включвайки и други ключови партньори като учители, семейства, местен бизнес, компании и обществото като цяло. Работата с деца, учители и компании постига събирането на 500 000 килограма хартия за рециклиране годишно, както и насърчаване от 20 000 деца, 8 000 възрастни и 100 учители на отговорната употреба на хартия и изхвърлянето й, които се превръщат в разпространители и прилагат наученото.

Проектът Repapel е практирка за пример, защото неговите цели, методогия и дейности могат да бъдат възпроизведени в различни контексти. Всъщност, досега е бил възпроизведен в Мексико, Коста Рика и Чили.

3. Награди

• “Най-добра практика за подобряване на жизнената среда”, Международни награди Дубай и местообитание в ООН (2002).

• Победител в регионалното състезание относно иновативни идеи за мобилизиране на ресурсите, предоствени от Ашока (2003).

6

• “Декларация за министерски интерес от Министерство на образованието и културата, Министерство на жилищното строителство, и Министертсво на социалнот развитие ”,

• Ciudadano de Oro” (2009).

4. Допълнителни линкове: • Снимка: http://www.repapel.org/multimedia/fotos/ • http://www.repapel.org/noticias/

• http://www.ceadu.org.uy/ • http://www.repapel.org/multimedia/videos/

Вдъхновяваща практика #3

LANDFILL HARMONIC – РЕЦИКЛИРАНИЯТ ОРКЕСТЪР По инициатива на Фавио Чавес и Луис Саран в Катерура, Асунсион през 2006 г. През 2011 г. оркестърът започна да обучава деца и тийнейджъри как да правят свои собствени инструменти.

1. Относно Чавес се запознава с тези деца и техните семейства преди повече от 8 години,

докато работи по проект за рециклиране на отпадъци в депото на Катерура. В тази област над 40% от децата не завършват училище, защото родителите им се нуждаят те да работят. Като инженер по околна среда с музикална подготовка, един ден решава да помага на децата, като им преподава музика. Идеята била просто да държи децата далеч да не играят в депото.

„В началото беше трудно, защото нямахме място за репетиции и трябваше да

учим на същото място, където родители им работеха в боклука”, казва Чавес.

“Мисля, че много от децата в моята страна не се открили смисъла на живота. Започват да употребяват алкохол и и да взимат наркотици, защото не знаят какво да правят с живота си. Музиката е нещо, което помага да се избегне всичко това”

~ Дете, член на оркестъра ~

7

„Децата не знаеха нищо за музиката и беше много трудно да се свържа с

родителите, тъй като много от тях не живеят с децата си”. В крайна сметка родителите започват да виждат, че свиренето на музика държи

децата им далеч от неприятности, някои от които дори си връщат обратно децата, които преди това са изоставили. Скоро имаше повече деца, които искаха уроци, отколкото инструменти, така че Чавез и Николас "Кола", един от събирачите на боклуци, експериментираха като направиха няколко от рециклираните материали от депото. Струнни и духови инструменти направени от маслени консервни кутии, вилици, капачки от бутилки и всичко друго, което може да се намери наоколо.

Рециклираните инструменти служат на друга, по-практична цел: децата могат да ги носят безопасно. "За много деца беше невъзможно да им се даде цигулка да я занесат вкъщи, защото нямаше къде да я пазят, а родителите им се страхуваха, че ще бъдат ограбени или инструментът ще бъде продаден за закупуване на наркотици".

Оркестърът останал неизвестен в продължение на години. Стартирането на кратко шоу в Интернет на Landfill harmonic предизвика социални медийни събития, които промениха това. Оркестърът се рараства от едва някоко музиканта до повече от 35. Музикалното училище в Катерура все още няма своя собствена сграда, но все още може да преподава музика и как се правят рециклирани инструменти на повече от 200 деца от депото.

*(част от текста е копиран от http://www.landfillharmonicmovie.com/).

2. Защо това е добра практика? Практиката показва как мечтите могат да бъдат направени от отпадъци, как тази добра практика спасява децата от лошите практики, как работи на социално ниво (връзка с музиката, значението на връзките), околна среда (повторно използване и рециклиране, значимостта на околната среда) и на икономическо ниво (промяна на перспективата, осъзнаване на значението на труда от децата, грижата за техните семейства и т.н.).

3. Допълнителни линкове: • http://www.recycledorchestracateura.com/the-band • http://www.landfillharmonicmovie.com/

8

Вдъхновяваща практика #4

SCREAM: ПОДРЕПА И УЧАСТИЕ В ОБЩНОСТТА НА МЛАДИТЕ

Сомеро Уганда е местна, стихийна неправителствена

организация, основана през 2009. Целите й са подобряване образованието на момичетата в Брейз Слум, Кампала както и да даде възможост на младите жени между 13-25 години, които живеят в Брейз Слум, Кампала да постигнат смислено образование и обучение за независим, самостоятелен живот както и да действат като фактори на промяната в тяхната общност.

1. Относно Сомеро се застъпва и повишава осведомеността по въпросите, свързани с

децата и младежта. Тя се фокусира върху програми насърчаващи образованието, правата на децата, репродуктивното здраве и развитие в ранна детска възраст. Най-важното е, че използва SCREAM методологията (Подкрепа на правата на децата чрез образование, изкуство и медии), за да се повиши чувствителността на общността по въпросите, свързани с децата и борбата с употребата с наркотици, експлоатацията на деца и насилието въз основа на пола.

Сомеро Уганда също така ръководи обществен център в кварталите Калумпе в Кампала с младежки кът, който осигурява по-безопасно място за младите хора да планират и изпълняват собствени програми, съобразно собствените си нужди и

“Бих искала да окуража всички момичета никога да не се отказват от мечтите си, а да бъдат упорити и да се възползват от предоставените им възможности по най-добрия начин. Въпреки сериозните трудности, живея добър живот, мога да подкрепям децата и семесйтвото си. ~ Възпитаник от програмата майки-тинейджърки ~

9

желания. Сред програмите са проекти за Глобално обучение. От 2011 г. се изпълняват проекти за глобално обучение, сексуално репродуктивно здраве, превенция на употребата на наркотици, консултиране и възможности за трудова заетост.

Програмата е насочена основно към уязвимите млади хора, които желаят да допринесат за развитието на своите общности. Участниците участват във всички фази на дейността; те провеждат проучвания, за да отрият различни теми от особена важност за своите общности, да планират и изпълняват проекти.

Чрез употребата на SCREAM методологията бенефициентите достигат до своите общности чрез изкуство, театър и танци. Такива дейности включват изработване на стенописи за общността/училищата, изнасяне на общностни/училищни драматични шоута и обществени/училищни изложби на филми и фотографии. Наред с останалото, те правят това, за да повишат осведомеността, както и да се застъпват за и да привличат вниманието на общностите върху различни въпроси, засягащи младите хора в бедняшките квартали, като ранните бракове, сексуални контакти между роднини. Освен това, реализираните проекти включват справянето с първата капка (менструация) сред учениците от началното училище, интерактивната превенция на злоупотребата с наркотици, глобалното обучение.

Освен това се провеждат образователни кампании, целящи да повлияят на промяната сред учениците. Най-важното в дневния ред е кариерното ориентиране, правата на децата, информация за превенция на употребата на наркотици и здравеопазването.

Сомеро Уганда работи с училища, религиозни и културни институции както и с местните власти. Родители и учители, свързани с училищата, религиозните или обществени институции, създават благоприятна среда за работата на Сомеро Уганда.

4. Защо това е добра практика? Употребата на SCREAM модули в тази практика е достойно за похвала, защото

припознава младите хора за движещата сила на промяната. Основната цел на SCREAM модулите е да повиши осведомеността сред младите хора относно правата на децата, така че те от своя страна да могат да говорят открито и да мобилизират своите общности да действат. В крайна сметка, SCREAM се опитва да промени социалните нагласи, да повиши културата на зачитане правата на децата и да засили световното движение срещу детския труд.

Чрез изкуствата – драма, творческо писане, музика и визуални изкуства – както и в социалните медии, на младите хора им е предоставена възможност да предадат своето съобщение на по-широка общественост. По този начин SCREAM има за цел да насочи креативната енергия на децата и младите хора в позитивна и конструктивна посока както и да окуражава обучението между връстници (peer-to-peer), като млади хора се обръщат към други млади хора. Обучението между

10

връстници е много добър начин за достигане до ученици с различни теми. Опазването на околната среда не е много популярна тема сред децата и младите хора. Повишаването на осведомеността трябва да започне от най-ранна възраст. Проектът създава сигурна учебна атмосфера и е насочен към нуждите на децата. С методологията на уъркшоповете и обучението между връстници, проблемите на околната среда могат да бъдат разгледани по най-подходящия начин.

2. Допълнители линкове: • http://somero-uganda.org/advocacy-and-community-involvement/ • http://somero-uganda.org/global-learning/ • http://www.learn2change-network.org/userfiles/downloads/GLOBAL%20LEARNING%20AT%20SOMERO%20UGANDA.pdf • https://theglobalfriends.wordpress.com/about/ugandan-friends-2/

Вдъхновяваща практика #5

ПРОЕКТ ЗЕЛЕНА ЗЕМЯ В УЧИЛИЩЕ, КИРГИЗСТАН Разбиране на стойността на биологичното разнообразие и повишаване на осведомеността относно важността на неговата защита

Местоположенито на Киргизстан (в зелено)

11

1. Относно Киргизката република (Киргизстан) е заобиколена от суша планинска страна в

Централна Азия. Тя е дом на близо 6 милиона души и има най-богато биоразнообразие в страните от Централна Азия. 22 класа екосистеми и 1% от всички известни видове на Земята могат да бъдат намерени на нейната територия, въпреки че страната заема само 0,13% от земната площ.

Но, както много страни, биоразнообразието на Киргизстан е под огромна заплаха поради социален и икономичекси натиск, особено в селските райони, поради прекомерната паша, прекомерната употреба на пестициди и торове и замърсяването на водните ресурси. Необходимо е да се повиши осведомеността на селските и градските общности за уникалното наследство от биоразнообразие на страните и да се установят различни модели на поведение, а училищата са признати за подходящи центрове за посрещане на предизвикателството.

Проектът „ Зелена земя в училище” е подкрепен от екологичното движение "BIOM", неправителствена организация оперираща на национално ниво, обединяваща млади специалисти, учени и лидери, които участват във фокусирането върху екологичните проблеми на Република Киргизстан и Централноазиатския регион, Съвета за полеви изследвания (Field Studies Council), благотворителна фондация за екологично образование в Обединеното кралство, предоставяща информативни и приятни възможности за хора от всички възрасти и способности да откриват, изследват и разбират околната среда; Фондация Инициатива Дарвин (Darwin Initiative Foundation) на правителството на Обединеното кралство, която помага за опазване на биоразнообразието и природната среда чрез местно базирани проекти в световен мащаб и правителството на Киргизстан (Министерство на образованието и Министерството на околната среда).

Това включва създаването на мрежа от училищни микро резервати от дива природа в различни региони на Киргизстан в 25 различни училища в цялата страна. Създаването на микро резервати от растения (PMRs) е световно признат подход за опазване на ендемичните, редки и застрашени видове. PMRs представляват малки площи (по-малки от 20 хектара), избрани, защото са дом на редки и застрашени растения.

Идеята за „Микро-резерват” е развита около 1990 г. във Валенсия, Испания и е била приложена за първи път през 1994 г. Такава мрежа от малки, защитени територии се състои от управляващ инструмент, допълнителен към широко признатата стратегия „големи площи”, приета и приложена чрез NATURA 2000. Запазването на избрани видове растения в рамките на PMR е започнато с изпълнението на леки управленски мерки (ограждане, надзираване, информационни табели, и т.н.) и дългосрочен мониторинг с цел определяне на факторите, влияещи върху тяхното опазване (климат, почва, други растения, животни, човешки дейности, и т.н.).

12

Микро резерват в училище в Киргизстан и плана за управление в наръчника за управление на Зелените

площи в училище за ученици.

Учителите и учениците бяха ентусиазирани при изпълнението на дейностите в

рамките на инициативата като бяха включени в развитието на първоначалната идея и процеса на създаване на планове на микро резервати за биоразообразие като учебни зони и зони за съхранение. Мрежата от 25 PMR не само предпазва директно околната среда, но също така ще продължи да бъде използвана за учебни цели и обществени дейности.

5. Защо това е добра практика? Практиката показва колко ефективно може да бъде образованието за

биоразнообразието съчетано с реализирането на принципи за устойчиво развитие и опазването на природните екосистеми. Също така показва позитивно и реално въздействие върху условията на живот, качеството на живот на засегнатите отделни индивиди, групи и общности. Има много силен, устойчив ефект след проекта и добър потенциал за възпроизвеждане.

2. Допълнителни линкове: • http://www.darwininitiative.org.uk/project/11024/ • http://www.biom.kg/en/informatory/publications/5812cb34a6016dcc8ae57acf

3. Референции Инициативата Дарвин. Финален доклат – проект Зелена земя в училище,

КИРГИЗСТАН Взето от http://www.darwininitiative.org.uk/documents/11024/4051/11-024 FR - edited.pdf

CRETAPLANT: Пилотна мрежа от растителни микрорезерви в Западна Крит. Растителни микрорезерви: Знание, защита, опазване. Взето от: http://ec.europa.eu/environment/life/project/Projects/index.cfm?fuseaction=home.showFile&rep=file&fil=CRETAPLANT_brochure.pdf

13

Вдъхновяваща практика #6

“ДЕЦА ЗА ТИГРИ” –ПОВИШАВАНЕ ГЛАСА НА ДЕЦАТА ЗА СПАСЕНИЕТО НА ТИГЪРА

1. Относно

Проектът „Деца за тигри”е започнат от списание Sanctuary Asia през 2000 година като инициатива за опазване на дивата прирора и образователна програма за околната среда за училищата в Индия. През 1999-2000 год. Sanctuary посещава училища в цялата страна, за да покаже документален филм за тигрите и да събере подписи в тяхна подкрепа. Събира повече от един милион подписа. Програма за контакт с училища е планирана през 2002 г., в която децата щяха научат защо тигърът трябва да бъде спасен. Днес, програмата "Деца за тигри" включва деца от над 300 училища в 15 града (Мумбай, Калкута, Бангалор, Делхи, Ченай и др.). Тя помага да се осъществи жизненоважната връзка между оцеляването на тигъра и бъдещото екологично здраве на страната. Освен това "Деца за тигри" се счита за проект, който оказва значително въздействие върху общественото мнение и подкрепа за опазването на природата и дивата природа в Индия.

Чрез развлекателни дейности, като уъркшопове, тигрови празненства, разходки в природата, филмови предавания и комплекти с информация за тигри, "Деца за

Имаме целева група от милиони деца и искахме те да се влюбят в природата и тигъра. Дадохме на децата смислена цел: чрез спасението на тигъра, спасявате себе си, защото никой не може да спаси тигъра, ако не спасите гората, местообитянието му. Естествено, ако спасите гората, спасявате всеки един вид живеещ в тази гора, от малък до голям.

- Биту Сагал (основател на „Деца за тигри”)

14

тигри" се стреми да даде възможност на децата да „се влюбят” в природата и да повишат осведомеността си за биоразнообразието в Индия. Програмата привлича над един милион млади индийци за дейностите, насочени към спасяването на дивите тигри. "Деца за тигри" също работят с учители, родители и ученици, за да обеснят как оцеляването на дивите тигри е свързано с оцеляването на природата и всички видове в нея - включително хората. Обяснението за това е: "Не можем да спасим тигъра без да спасим гората. Ако направим това, ние спасяваме най-чистите водни източници в Индия. И като спасим прясната вода, ние спасяваме себе си. "

През 2002 година, министър-председателя на Индия, Атал Бихари Ваджпайи удостои със самостоятелна частна среща 100 деца от :Деца за тигри”, които предадоха петиции, укрепвайки приятелските връзки, прочетоха стихотворения и изразиха загрижеността си за тигъра и стъпките, които трябва да бъдат предприети от правителството, за да се гарантира оцеляването му. Политически лидери и известни личности бяха потърсени за подкрепа на "Деца за тигри". През 2001 г. министър-председателят написа поздравително писмо до децата и заяви: "Тигърът е индикатор за екологичното здраве на Индия ... Защитата на горите, обитавани от тигри в Индия не само ще спаси това животно, но и ще осигури икономическата стабилност на страната.”

2. Защо това е добре практика? Тази практика показва, че децата не трябва непременно да чакат да станат възрастни, преди да поемат отговорността за съдбите си. Програмата използва много творчески стратегии за разпространяване на посланието сред населението на Индия и в чужбина с цел да посади семе на разбиране в умовете на младите и да им даде възможност да разберат, че техните гласовете са най-важни за бъдещето.

Децата се насърчават да изразяват мнението си, да пишат на вземащите силни решения и да влияят върху собствените си семейства и общности. Тези деца лобираха за тигъра на национално ниво, поискаха защита на местните резервати от дива природа и се срещнаха с

министър-председателя, главните министри, управници, служители в Министерството на околната среда и горите, редактори на вестници и списания и всякави обществени фигури. Те допринесоха пряко, доколкото е възможно, за опазването на тигрите в Индия, факт, признат и оценен от екологичните групи в Индия и в чужбина. Освен това програмата вече е създала много ефективни млади защитници на дивата природа.

15

3. Допълнителни линкове • Save Our Tigers: http://www.saveourtigers.com • Sanctuary Asia: http://www.sanctuaryasia.com • Kids in India Come Together to Save Tigers (video):

http://voices.nationalgeographic.com/2014/02/21/kids-in-india-come-together-to-save-tigers

Вдъхновяваща практика #7

МЕЖДУУЧИЛИЩНИ ПАРТНЬОРСТВА: КООПЕРАТИВНО ОБУЧЕНИЕ И РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРАКТИЧЕСКИТЕ ПРОБЛЕМИ Училищните партньорства бяха инициирани от НПО от Глобалния Север (Европа) и Глобалния Юг (Африка) през 2013/2014. Резултатите: глобално измерение в ученето, връзка между ученици от Севера и Юга и практически проекти по екологични въпроси.

1. Относно Един от най-вълнуващите методи за въвеждане на глобално измерение в

училището е да се установят училищни партньорства, да се свържат училища от различни континенти, така че да се създадат връзки между глобалния Север и Юг. В основата на метода е да се свържат училищата и учителите и учениците да работят

Уроците по партньорство се различават от другите ми редовни уроци. В уроците по партньорство бих могъл да потъна в това. Научих за друга култура. В другите уроци- не толкова. Първото най-важно нещо, което научих за Сиера Леоне, е твърдостта. Хората, децата никога не се отказват от мечтите си. Те се учат въпреки обстоятелствата.“

– От свидетелство на унгарски студент

16

заедно по споделени теми. В проект наречен " Връзка Север-Юг " са свързани европейското и африканското училище: 4 унгарски гимназии работиха с 4 училища от Сиера Леоне, координирани от Фондация "Артемизио" (Artemisszió Foundation) (Унгария) и One Family People (Сиера Леоне). Проектът беше финансиран от програмата EuropeAid.

Учениците се запознаха с глобалните процеси и теми чрез интерактивно, експерименталното обучение и съвместната работа хвърли светлина върху сходствата и разликите между глобалния Север и Юг. Екипите работиха по предизвикателства от глобално значение и сходни местни такива. Те включват замърсяване и отпадъци, хранене и вода или положението на хората с увреждания и бедността.

Всеки училищен тандем работи върху два глобални проблема и осъществи два малки училищни проекта през учебната 2013-14 година.

Най-важите стъпки са следните: 1. Подготовка→ 2. Първи контакт между учениците→ 3. Офлайн обучение/въведение в темата→ 4. Самостоятелна работа → 5. Споделята→ 6. Действие→ 7. Оценка

Самостоятелната работа, изследването, проучването на личните вярвания, всички те бяха важни части от проекта. Учениците написаха есета, направиха късометражни филми, презентации, дневници, проучвания, дигитални плакати и колажи и ги споделиха със своето партньорско училище. Действията на учениците бяха от изключителна важност: други образователни процеси постлаха пътя към промяна в тяхната непосредствена среда. Творчеството се прояви в многообразния характер на действията. Например, тъй като във Фрийтаун няма течаща питейна вода, учениците също така са търсили начини за повторно използване на найлоновите торбички за вода. Повторното рециклиране в този случай е под формата на създаване на училищна градина. Пластмасови торбички бяха използвани като контейнери в разсадника.

Един от най-успешните елементи на тези действия беше участието на местната общност. Едно училище в Сиера Леоне подготви пиеса и посети училищата в квартала, за да насочи вниманието им към правилното управление на отпадъците. В друг случай, учениците повишиха осведомеността сред лидерите на местно ниво (племенни лидери, старейшини), които са важни участници в процеса на вземане на решения, освен по-формалните, общински служители. И в двете направления основният фокус беше рециклирането и повторното рециклиране, а действията на учениците бяха насочени към местните условия и проблеми.

2. Защо това е добра практика? Партньорството се основаваше на истински обмен, споделени отговорности и

знания - ученици и учители от глобалния Север и Юг се учиха едни от други,

17

създадоха контакти, въпреки техническите проблеми и избухването на Ебола през 2014 г. Практическата работа по проекта показа как два континента могат да работят заедно като набелязват различни местни проблеми и намират решения за тях заедно. След това решенията се споделят по различни начини във форма, подходяща за местния регион, така че други членове на общността да могат да използват резултатите и да подобрят своята среда.

3. Допълнителни линкове • http://artemisszio.blog.hu/tags/Észak-Dél_Kapcsolat • The World in the Classroom – guidebook to establish school partnerships, 2014:

https://drive.google.com/file/d/0B5TgEhR6R1MbOFlId1c0aV8zWUk/view • The guidebook in Hungarian, 2014: • http://globalschoolsconnect.com/wp-content/uploads/2013/04/2014-World-Classroom-HU-

FINAL_big.pdf

Вдъхновяваща практика #8

ИНИЦИАТИВА SEKEM* (*ЖИЗНЕНА СИЛА): ЕГИПЕТСКИ МОДЕЛ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ През 1977 г. д-р Ибрахим Абулеиш стартира инициативата SEKEM върху непокътнатата част от египетската пустиня (70 хектара) на 60 км североизточно от Кайро. Използвайки биодинамични селскостопански методи, пустинната земя беше съживена и се разви успешен селскостопански бизнес. През годините SEKEM стана чадър на многостранна агроиндустриална група от компании и неправителствени организации. През 1989 г. училището " SEKEM" стартира с начална и средна образователна степен, а сега наброява 300 ученици, от детската градина до средните класове.

18

1. Относно SEKEM бе основана с идеята за устойчиво развитие и културно разнообразие,

както и обществено ангажиране. Виждането, накарало доктор Ибрахим Абулеиш да изкопае първия кладенец в огромната пустинна земя, все още отеква в подхода на SEKEM за осъществяване на бизнес дейност. Устойчиво развитие за бъдещето, в което всяко човешко същество може да развие своя индивидуален потенциал; където човечеството живее заедно в социални форми, отразяващи човешкото достойнство; и където цялата икономическа дейност се осъществява в съответствие с екологичните и етичните принципи, е това, което стимулира това училище и неговите дейности.

Образованието е основата на цялостното човешко развитие и прогрес на всичко. Това е непрекъснато предизвикателство. Ученето през целия живот дава възможност на хората да подобрят условията си на живот и да допринесат за развитието на тяхната общност и страна.

Учениците представляват всички социални нива и идват предимно от близкия град Билбеис или околните селски квартали. Училището обслужва мюсюлманските и християнските деца, като ги насърчава да живеят в хармония и да уважават религиозните практики на другия.

Въпреки, че училището SEKEM е одобрено от египетското Министерство на образованието и се основава на египетската държавна учебна програма, то също така насърчава нови форми на образователно и социално взаимодействие. Освен, че се фокусира върху подобряването на знанията и уменията на учениците, училището SEKEM също така набляга на програмите, които развиват почтеността и характера на индивида. По този начин конвенционалното образование е обогатено с курсове по евритмия, занаяти, драма, танци или музика. Чрез комбиниране на традиционните образователни методи с иновативния опит в обучението е възможно да се насърчи максималното социално, културно и образователно развитие на всяко дете. Работата и ученето са взаимосвързани и се практикуват и на всички възрастови нива. За това училището SEKEM предлага просторни и добре оборудвани сгради, включително работилници и театър.

“SEKEM вдъхновява да бъдеш не само модел, но и принос за развитието на целия свят”

~ От уебстраницата на SEKEM ~

19

2. Защо това е добре практика?

Основната цел на Sekem е да укрепи концепцията за учене извън класната стая; да преподава науката за околната среда и нейните принципи; да използва образователни методи, основани на изследване и както и практически такива и да повишава екологичната осведоменост.

По думите им, в природата всеки организъм е независим и в същото време системно свързан с други организми. Вдъхновени от екологичните принципи, които представляват мъдростта на природата и вселената, те постоянно се стремят да получат и поддържат хармонично равновесие между следните полярности и да ги интегрират в своето развитие.

Учениците идват в SEKEM училищата от селски, полуградски и градски райони; от непривилегировани и привилегировани семейства; деца на професионалисти и родители на ръководни позиции; деца на технически и квалифицирани работници; деца на земеделски стопани и неквалифицирани работници; както и от египетски и чуждестранни семейства. Учениците също така се различват по отношение на техните образователни потребности. Има такива, които търсят редовно държавно образование, такива, които желаят техническо образование и професионално обучение и такива, които имат специални образователни потребности и дори, такива, които са отпаднали от училище или не са имали възможност за какъвто и да е тип образование. Излишно е да се казва, че това голямо разнообразие на ученици осигурява образователни и учебни изживявания, които не могат да бъдат съпоставени или получени в друга реална ситуация. Спечелили са много награди в световен мащаб, сред които и наградата "Right Livelihood", която също стана известна като алтернативната Нобелова награда.

3. Допълнителни линкове: • http://www.sekem.com/ • http://goodpractices.agrinnovation.net/Pages/GoodPracticeDetails.aspx?Id=195&lang=EN&I

=0&DId=0&CId=0&CMSId=10 • http://www.planet-

diversity.org/fileadmin/files/planet_diversity/Programme/Plenary_Session/13_05/Abouleish_13_5_Sekem_ppt_en.pdf

20

Вдъхновяваща практика #9

КЛУБ МАЛИХАЙ: ДАВАНЕ ВЪЗМОЖНОСТ НА ДЪРВЕТА ДА ОЦЕЛЕЯТ В СУРОВА СРЕДА Училищните клубове образоват и активно ангажират младежите в практиките за опазване на околната среда.

1. Относно Клуб Малихай в средно училище Д'Алзон е част от мрежа от хиляди неформални

клубове за екологично образование на младите хора в Танзания. Малихай е дума на соахили, която означава живо богатство, включващо растителност, бозайници, птици и въздух, които формират пантата, на която се върти образованието за околната среда, разпространявано сред членовете на клуба и другите ученици.

Неправителствена организация (НПО), наречена Фондация Дивата природа на Африка (African Wildlife Foundation (AWF)), в сътрудничество с правителството на Танзания при Министерството на природните ресурси и туризма, създаде мрежата от клубове Малихай през 1980 г. Целта беше да се създаде усещане за ангажираност сред младите хора да разбират и подкрепят усилията за предотвратяване замърсяването на околната среда.

АWF и правителството на Танзания създадоха клубовете Малихай като неформална програма за екологично образование, основавайки я на философията, че бъдещето на дивата природа е в ръцете на танзаните, особено на младите. Същността на философията и програмата беше да насърчи младите хора да станат

“Ставайки активен член на клуб "Малихай" в средното училище Д'Алзон в Аруша, Танзания, осъзнах дълбоко необходимостта от предотвратяване на унищожаването на околната среда и необходимостта от подобряване на здравето на природните ресурси, включително грижата за дърветата, които се борят да оцелеят при все по-тежките условия на околната среда”

- ~Член на клуб Малихай

21

основа за обществени усилия и подкрепа за предотвратяване или опазване на природата и околната среда.

Това са клубове, основани с намерението да се запознае детето в ранна възраст със значението, важността и ценността на околната среда, в която живее и какво може да направи, за да я направи още по-добра. В резултат на такова образование за екологично съзнание децата от клубове Малихай успяха да засадят над един милион дървета (1,000,000) до края на 2010 г. в северната част на Танзания.

Обхватът на дейност на клубове Mалихай се разви през годините, като акцентът е върху човешките дейности, за да се предотврати унищожаването на опазването на околната среда, а не върху екологичните аспекти, свързани с околната среда. Понастоящем програмата активно ангажира членовете на училищните клубове в създаването на разсадници за дървесни видове, цветя, зеленчукови градини и рибни езера; участие в правилното изхвърляне и събиране на отпадъци. Те също така водят дискусии по екологични въпроси, участват в национални и международни екологични събития, подготвят градини от цветя и дървета, занимават се с пчеларство и аквакултури, пишат статии за бюлетина на Малихай, съставят драма, стихотворения, песни и други природосъобразни дейности.

Понастоящем секретариатът на клубове Малихай, в сътрудничество с известни религиозни вероизповеданя като индуизма, християнството и исляма, координира подготовката на инструментариум за екологично образование, който да даде възможност на младите хора да използват духовни текстове, за да се справят с предизвикателствата, свързани с унищожаването на околната среда.

2. Защо това е добра практика?

Създаването на клубове Малихай за младежи в училищата е добра практика, защото обединява учители, ученици и членове на общността да практикуват дейности, щадящи околната среда и се застъпва за голямо участие на местното население в опазването на дивата природа.

Клубовете Малихай на Танзания са насърчили екологичното съзнание на младите както и да засилят личната си ангажираност за по-устойчиво бъдеще. След това правителството на Танзания създаде секретариат, включващ персонал на пълен работен ден, който да координира дейностите на клубове Малихай в страната. Правителството осигурява редовно средства в продължение на 37 години от 1980 г. досега, за да плати за операциите и заплатите на персонала, работещ в секретариата на клубове Малихай.

3. Допълнителни линкове: • nla.gov.au/anbd.bib-an41261704 • http://www.worldcat.org/identities/lccn-n94900812/ • ihi.eprints.org/348/1/ihieprint_(45).pdf • http://ihi.eprints.org/348/1/ihieprint_(45).pdf • subnet.loginto.me/30-years-anniversary-of-malihai-clubs-of-tanza...

22

Вдъхновяваща практика #10

ПРАВО НА ВОДА: ДЕЙСТВИЯ ЗА РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ПОЛОВЕТЕ И ВОДАТА В ЧИАПАС Инициатива, която насърчава правото на вода в няколко местни общности във високопланинските райони на Чиапас (Мексико). Разработена от колективна феминистка НПО и основана на подход, фокусиран

върху пола.

1. Относно Чиапас е мексикански регион, който получава много вода под формата на

валежи, въпреки че селските и градските общности са изправени пред ограничено и несправедливо разпределение на водата. Основни фактори за подобна ситуация са замърсяването на водните ресурси, обезлесяването, липсата на интегрирано управление на водите и отпадъците, поривът на мега проекти като мини, язовири или монокултури.

“Научихме се как да правим резервоари за вода, вярвахме, че само мъжете могат да го правят, но сега разбрахме, че и ние можем. Наистина ни хареса, че можем да работим заедно мъже и жени.”

~ Местна жена от Чипиас

23

За да се подобри достъпът до вода, група мексикански неправителствени организации (ръководена от феминистката неправителствена организация "Жената и околната среда") разработи проекта "Пол и водни действия: екотекниас, организационно укрепване и човешко право на вода във високиопланинските части на Чиапас, Мексико.

Инициативата, която започна през март 2014 г. и завърши през 2015 г., бе развита в няколко местни общности от 5 общини (Ченалхо, Лас Маргаритас, Сан Кристобал де лас Казас, Пантехо и Хуикстан) с много високо ниво на маргинализация и бедност. Независимо от факта, че местните общности имат силна култура на общностна организация, местните обичаи и практики ограничават интеграцията на жените в процеса на вземане на решения относно водата. Оспорването на тази ситуация беше основният фокус на проекта.

Отправната точка на проекта бе реализирането на диагностика на участието във всяка засегната местна общност с подход на равенство между половете и правата на човека. След това посредниците проведоха уъркшопове за лидерство и овластяване на жените във водния мениджмънт. Уъркшоповете бяха насочени към повишаване на осведомеността за важността да се даде възможност на жените да бъдат взети под внимание при всички решения, взети във връзка с управлението на водите в общностите. Тези уъркшопове бяха осъществени с жени и мъже, както поотделно, така и заедно. Образователните дейности и обучения позволиха интегрирането на нови стратегии за планиране и управление на нови инфраструктурни проекти (екотекниас), свързани с нуждите на жените (резервоари за вода, екологични бани, системи за събиране на дъждовни води, водни филтри и др.)

Проектът успя да въведе капацитета и уменията, необходими за експлоатацията и поддръжката на различни реализирани инфраструктурни проекти. В допълнение, укрепи организационните процеси и допринесе за промяната на половите модели за включването на жените във вземането на решения за водите. Във всички дейности се насърчаваше справедливо участие на жените и мъжете, създавайки пространства, в които се вземат предвид гласовете, мнението и опитът на жените. От историята и опита на всяка общност зависеше как подходът на пола е включен, давайки различни резултати във всеки отделен случай, но налагащи анализирането на социалното и културното неравенство между половете, особено по въпросите, свързани с водата.

1. Защо това е добра практика? Общоприет е фактът, че жените трябва да играят важна роля в управлението на водите и че тази роля може да бъде допълнително подобрена чрез стратегията за интегриране на принципа за равенство между половете ("Вода на ООН"). Тази инициатива представлява добър пример за това как да се интегрира подходът, основан на пола в образователните дейности и дейностите по изграждане на капацитет, свързани с правото на вода и опазването на околната среда, които могат да бъдат възпроизведени в различни културни и географски контексти.

24

2. Допълнителни линкове: • Mujer y Medio Ambiente: https://www.mmambiente.org/ • Water as human right: http://www.cepazdh.org/wp/?p=618 • http://media.wix.com/ugd/59becd_46074d46824d4c60a1e2ef3bb90d152c.pdf