JAMMU-ET-CACHEMIR

RAJASTHAN

UTTARPRADESH

BENGALE-OCC.

BIHAR

MADHYAPRADESH

GUJARAT

MAHARASHTR A

ANDHR APRADESH

TELANGAN A

KARNATAKA

KERALATAMILNADU

HIMACHA LRADESH

PENDJABHARYAN A

UTTARAKHAND

H

JHARKHAN D

GO A

PONDICHÉ

DADRAET NE GAR HAVEL I

DAMAN ET DIU

CHANDIG ARH

SIKKIM

ARUNACHALPRADESH

ASSAM NAGALAN D

MEGHALAYAMANIPUR

MIZORAM

DpdoadC e

S i k

Népal

Bhoutan

TRIPURA

ANDAMAN-ET-NICOBA R

LAK SHADWEEP

DEHLI

����������

�����

������

0 1 000 km500

MEM

BB -.

ОДИША

R

M

КАРНАТАКА

КЕРАЛА

HHHH H

PPAA AAHAAAR

HA

AAHH

DJ NA

G

HHN

IM

LLNSPP

A AG D

MEMMM HAMAMA

MMM

C

ARRRTT

-

DDD

འབྲུག་ཡུལ

नेपाल

0 1 00 0 km500

Индия

Япония

Афганистан

Ouzbékistan

Туркменистан

Киргизстан

Таджикистан

Иран

Лаос

Камбоджа

СевернаКорея

Корея

Бутан

Непал

Алжир

Мароко

ИспанияПортугалия

Тунис

Латвия

Естония

Литва

2.

1.3.4.

6.5.

Турция

АрменияАзербайджан

Грузия

Украйна

РумънияМолдова

Беларус

Гърция

Кипър Ливан

Йордания

СирияИрак

ПалестинаСаудитска

Арабия

Обединени арабски емирства

Катар

Кувейт

Чад

ЕгипетЛибия

Судан

ЮженСудан

Етиопия

Еритрея

Сомалия

СомалилендPount

ЗападнаСахара

Кения

НигерМали

Буркина Фасо

Нигерия

Танзания

Мозамбик

Мадагаскар

Гвинея

Сенегал

Мавритания

Коморски острови

Малдиви

Шри Ланка

МалайзияСингапур

Сейшелски о-ви

Йемен

Джибути

Оман

Пакистан

Казахстан

Русия

Монголия

Бангладеш

Бирма Виетнам

Китай

ВътрешнаМонголия

-

Синдзян

Нинся

Тибет

И н д о н е з и я

Бруней

Филипини

Мавриций

Канада

Узбекистан

Кыргызстан

Тоҷикистон

Україна

България

Беларусь

Қазақстан

Россия

Монгол улс

ประเทศไทย

ປະເທດລາວའབྲུག་ཡུལ་

नेपाल

ශ්‍රී ලංකාஇலங்கை

சிங்கப்பூர்

বাংলাদেশ

ဗမာབོད་

भारत

ᠮᠣᠩᠭᠣᠯ

საქართველო

Ελλάδα

Κύπρος

ኢትዮጵያ

ኤርትራ

Հայաստան

ᠮᠣᠩᠭᠤᠯᠥᠪᠦᠷ

1900 1910 1920 1930 1940 1950 1960 1970 1980 1990 2000 2010Век на редуващи се азбуки в Централна Азия

Казахстан 1929 1940

Киргизстан19401928

Узбекистан 1940 19931927

Туркменистан 1940 19931996

1928

Арабска Монголска Латиница Кирилица

Монголия 1941 1990

Азербайджан 1923 1929 1939 1991 2001

Таджикистан 1928 1940

Промените в съветската езикова политика се отразиха на алтайските езици на народите от Централна Азияи на таджикския (персийски). За по-малко от век те смениха няколкописмености. След разпадането на СССРТурция предложи една обща азбука(латинската), но всяка нова независима страна вървеше по свой собствен път, за да укрепи своята идентичност и суверенитет. През април 2017 г. президентът на Казахстан оповести, че страната му ще премине към латинската азбука до 2025 г.

Израел

Южна

Тайван

Сърбохърватски. Югославия признава като равноправни две азбуки за общия език, на който пишат хървати, босненци, сърби и черногорци. След войните от 90-те години

обаче босненските мюсюлмани и хърватските католици отхвърлят кирилицата, която свързват със сръбския национализъм.

Хърватия разреши използването ѝ в регионите със значимо сръбско

малцинство, но това доведе до големи манифестации

във Вуковар през 2013 г.

Молдова. В Централна и Източна Европа традиционно православните страни

използват от XIII век варианти на кирилицата. Изключение прави Румъния, която през 1881 г.,

излизайки от Османската империя, възприема латинската азбука. След 1989 г. Молдова признава румънския

(наричан молдовски) за официален език и се връща към латинската графичност, използвана между 1918 г. и 1940 г. Това беше един от доводите

на рускоговорящите среди, живеещи на изток от Днестър, да се вдигнат навъоръжено въстание и да искат

отделянето на Приднестровието, където винаги се е пишело на кирилица.

Америка. Освен глифите на маите и ацтеките, до голяма степен разрушени

от испанските мисионери, местните народи на Америка не са познавали

писмеността. Сред сричковите писмености (Черокско писмо, кри и др.),

изобретени през XIX век, писмеността на езика инуктитут ᐃᓄᒃᑎᑐᑦ след 1976 г.

е спечелил локален статус на съофициалeн език и преобладава в

автономните области инуит на Нунавут и Нунавик.

Африка. На юг от Сахара главният въпрос е не толкова запазването на редките писмености,

изобретени през ХIX и XX век, колкото налагането на опростена система за графично

изписване на регионалните езици. Създадената през 1980 г. от ЮНЕСКО „референтна африканска азбука“

представляваше по-скоро научна и елитарна стъпка, отколкото действие с практически смисъл.

Говоримо се е наложило многоезичието, но в писмеността доминират френският, английският и португалският.

Кюрдски. Езикът традиционно се пише с арабска азбука, но в Турция се използва латиницата. Все пак трябваше да се изчака 2013 г., за да бъдат въведени в официалната азбука буквите „q“, „w“ и „x“ (неизползвани в турския) и да бъдат разрешени кюрдските фамилни имена. Кюрдите също така са използвали кирилицата, арменската, халдейската и йезидийската азбуки.

Иврит. Предназначена да предава литературната и литургическата традиция в еврейската диаспора през последните две хилядолетия, еврейската азбука е почвата за възкръсване на един език в името на един политически проект – ционизма. Модернизираният иврит се е превърнал в изконен местен език, придружаващ създаването на еврейско огнище в Палестина и по-късно в държавата Израел.

Кавказ. Планините приютяват голямо разнообразие от езици, но много малка част от тях са имали писменост преди установяването на руското господство през ХIX век. Арменската азбука, създадена през V век, остава единствената официална азбука в Армения. Грузинската азбука също представлява важен знак за национална идентичност. През 1978 г. съветските власти трябваше да се откажат да ѝ отнемат официалния ѝ статут поради масовите демонстрации, прелюдия към демонстрациите за независимост.

Турция. Мустафа Кемал Ататюрк лично се ангажира с реформата от 1928 г., кръстосвайки страната със своята черна дъска, за да премахне арабската азбука. Установяването на латинския се обяснява с волята за модернизация и турцизиране. Целта е била да се изкорени неграмотността. Скъсвайки с това наследство, президентът Реджеп Тайип Ердоган възнамерява да върне в училищата стария отомански.

Тифинаг. Борбата да бъде признат тамазиг, берберския език, оживява политическия живот

в Магреб от обявяването на независимостта до скорошната Либийска война. Тази азбука

е приета официално в Мароко от 2011 г. и в Алжир от 2016 г. Повече от две хиляди

години туарегите използват „либико-берберската“ писменост, или тифинаг. Единственият набор

от знаци, притежаван от националната печатница на Алжир, е бил унищожен

през 1962 г. по заповед на Ахмед Бен Бела. Тази азбука е знаме на език,

по принцип изписван на латиница.

Македония. През 1945 г. македонската кирилица е наложена на малцинствата

в тази република. След обявяването на независимост Конституцията от 1991 г. посочва като единствен официален език македонския и неговата азбука.

Първоначално твърде ограничен, албанският, изписван на латиница, става съгласно

договореностите от Охрид (2001 г.) втори официален език там, където

малцинството надхвърля 20% от населението.

Европа. След приемането на България през 2007 г. кирилицата става третата официална азбука

на Европейския съюз, след латиницата и гръцката азбука (1981 г.). Въпреки своето древно присъствие,

в частност на Балканите, арабският не е възприет никъде. Всички езици, с изключение на английския,

които използват латинската азбука, я допълват с диакретични знаци (ударение, седии...)

Виетнам. С проникването на християнските мисионери транскрипцията на виетнамския език с латински букви, кодирана през ХVII век, влиза в конкуренция с древната писменост, произлизаща от китайски. После френските колонизатори я налагат в администрацията в ущърб на образованите консерватори, но не и на патриотично настроените модернисти. След революцията от 1945 г. Хо Ши Мин утвърждава латинската азбука, за да улесни ограмотяването и ... разграничението от големия китайски брат.

Етиопия и Еритрея. Древната етиопска писменост, свързана с експанзията на християнското царство,

през ХХ век беше съживена най-напред от императора, след това от военния марксистки режим.

Символ на една културна уникалност, тази писменост все пак е конкурирана

от латиницата при писането на миноритарните езици

на тези две страни.

Югоизточна Азия. Алфасричковите модели се разпространяват заедно с будизма (абогиди), на Индокитайския полуостров те са се разграничили въз основа на индийските матрици. За разлика от писменостите на островната част на Югоизточна Азия, където се използват латинските букви, тези писмености са устояли на колонизацията и често служат за израз на национализмите, особено на тайландския и бирманския. В космополитния Сингапур съществуват заедно китайски, тамилски и латински букви.

Двете Кореи. Азбуката хангъл е създадена през 1446 г., но се разпространява едва

през последния век. В Южна Корея тя се чества като национална гордост на 9 октомври,

а от 2013 г. тази дата е и официален празник. Северна Корея преустановява през 1949 г.

използването на китайски знаци, но учениците от Юга все още изучават

1800 от тях, въпреки че те се използват единствено в университетите

и в консервативните вестници.

Япония. Японската писменост е хибридна система, която съчетава китайски знаци, два типични национални сричкови модела и понякога латиница. Те могат да бъдат използвани заедно в едно и също изречение. Тази сложност не вреди нито на проникването на пресата, нито на културното влияние на Архипелага (японските комикси манга), но му придава значението на културна крепост.

Китай. Във време, белязано от латинизацията, китайските власти не приемат латиницата, за да запазят предимствата на логографската писменост, използвана за различните китайски говори. Независимо от тяхното произнасяне, синограмите се разбират на всички тези езици, което утвърждава националното единство. Те все пак налагат от 1956 година насам опростяването с повече от 2000 знака. С тази реформа, също както и латинизацията чрез пинин (pinyin), предназначена за компютърна употреба, Китай отваря цяла пропаст спрямо Хонконг, Макао и Тайван, които цялостно или частично не ги възприемат.

Уйгури. За да се противопостави на китайската асимилация на Синдзян (автономен район в Китай, населен предимно с уйгури – бел. ред.), културната идентификация на уйгурите минава през азбуката. Средновековната писменост, която е служила на потомък на Чингиз хан да общува с крал Филип IV Хубави, постепенно изчезва в полза на арабската писменост. През 1956 г. под влиянието на съветската политика спрямо националностите Пекин за кратко време налага кирилицата, а след 1960 г. – латиницата, преди да изостави и двете, признавайки арабската азбука като официална за тази автономна област.

1. Хърватия2. Bosnie-Herzégovine

3. Сърбия

4. Kosovo

5. Черна гора

6. Македония

Босна и Херцеговина

Србија

Косово

Црна Гора

Македонија

Манипури(или мейтей маек)

Latin Логографични

Абугида

Консонантни

Корейска

Гръцка

Cyrillique Арабска

Съжителство наняколко официалниписмености

Основни малцинстваофициално ръкописно писмо

Китайска

Японска

Грузинска

Еврейска

Етиопска

Малдивска

Монголска

Нагари

Тибетска

Синхалска

Бенгали

Тамилска

Бирманска

Лаоска

Кхмерска

Арабска

Нагари(или деванагари)

Латинска

Тибетска

Синхалска

Бенгали

Тамилска

Каннадаಕನ್ನಡ

ГуджаратиગુજરાતીГурмукхиਗੁਰਮੁਖੀ

Малаялам മലയാളം

মনিপুরি মেইতেই

Орияଓଡି଼ଆТелугуతెలుగు

АрменскаСричкови

Азбучни

на арабския на индийските писмености

на китайските знаци

(тана)

Доминиращи писмености23-ТЕ ОФИЦИАЛНИ ПИСМЕНОСТИ

Мозайката на индийските писмености

Устояващи писмености

МАКСИМАЛНО ИСТОРИЧЕСКО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ อักษรไทย

Ελληνική

Кирилица

(хирагана)(канджи)

(катакана)

(хангъл)

მხედრულიⵜⵉⴼⵉⵏⴰⵗ

ፊደል

ᠮᠣᠩᠭᠣᠯ

नागरी

བོད་ཡིག

සිංහල

বাংলা

தமிழ்

မြန်မာစာ

ພາສາລາວ

ភាសាខម្ ែរՀայերեն

नागरी

བོད་ཡིག

සිංහල

বাংল

தமிழ்

Терминологичен речник:Азбука: фонемите (звуците на един език) се отбелязват с помощта на съгласни и гласни.Логограми: знаците не записват фонеми, а значението на думите.Консонантна азбука: съгласните се отбелязват, но гласните по принцип са имплицитни (те се подразбират).Сричков модел или азбука: всеки знак отбелязва една сричка.Абугида: за да се отбележи една сричка, човек използва или един знак, или два знака (съгласна + диакритична гласна)

Латиница

Индия признава две официални писмености (латиница и нагари) на федерално ниво и други дванадесет писмености в своите 36 щата и територии – уникална ситуация в света. Възприет като по-неутрален от хинди, „англо-индийският“ става общият език на елитите, но писмеността нагари, понякога агресивно лансирана от индуските националисти, запазва централна и идентификационна роля. Правописи и религии не съвпадат задължително – тамилите (по принцип хиндуисти) от Шри Ланка подчертават различието си по отношение на сингалите будисти, но западнобенгалският хиндуист и бангладешкият мюсюлманин използват една и съща азбука – бенгали. Опитът да се наложи арабската азбука от Западен Пакистан е една от причините за отцепването на Бангладеш през 1971 г.

МАНИПУР

Бутан

Непал

Бангладешবাংলাদেশ

ශ් රී ලංකාஇலங்கை

Шри ЛанкаЛАКШАДВИП

ТАМИЛНАДУ

ГОА

ДАДРА И НАГАР ХАВЕЛИ

МАХАРАЩРА

ТЕЛАНГАНА

АНДРАПРАДЕШ

ПОНДИЧЕРИ

ГУДЖАРАТ

РАДЖАСТАН

ЧХАТИСГАРХ

АзадКашмир

ДЖАМУ ИКАШМИР

ХИМАЧАЛ ПРАДЕШ

УТАРАКХАНД

ХАРЯНА

УТАР ПРАДЕШ

МАДХЯ ПРАДЕШ

БИХАР

ДЖАРКХАНДЗАПАДНА БЕНГАЛИЯ

АРУНАЧАЛ ПРАДЕШ

МЕГХАЛАЯ АСАМ

СИКИМ

ТРИПУРА

ДЕЛХИ НАГАЛАНД

МИЗОРАМ

АНДАМАНСКИ И НИКОБАРСКИ О-ВИ

ЧАНДИГАРХПЕНДЖАБ

Тайска

Тифинаг

Гуанси

Тайланд

Картография:CÉCILE MARIN, със съдействието на GUILLAUME BAROU.

Текстове:PHILIPPE DESCAMPS и XAVIER MONTHÉARD.

В търсенето на документи съвместно с:DOUCE DIBONDO, AGATHE DORRA и GUILLAUME PAVIS.

Източници и библиография: www.monde-diplomatique.fr/cartes/ecritures

Fond de carte type Bertin 1953, създаден от l’Afdec.

Геополитика на писменостите